Старобългарски речник
пьрꙗ 
пьрꙗ -ѩ ж 1. Разпра, спор, прение бꙑстъ же  пьрѣ вь хъ кꙑ мънтъ сѧ (хь) бꙑт боле М Лк 22.24 З їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ  свар  прѣльст.  пьрꙙ  оглаголаніа словеса.  хѹлꙑ  ѹкоренꙗ С 400.21 2. Възражение, оспорване не вѣдѣ бо како ьтен се новѣрьнкомъ да врѣдъ.  ждомъ прь внѫ. не отъ стнꙑ не бѫд. нъ отъ онѣхъ ꙁълодѣнꙑѧ дѹшꙙ С 303.7 нъ  ждове. въꙁьмъше отъсѫдѹ пьр ꙁвѣтъ глагол҄ѫтъ. како сего крьстꙗн бога мѫтъ С 304.5 3. Обвинение, обида, тъжба въстані гі  вонъмї сѫдъ мої. бъ мо ї гъ мо на пърѭ моѭ СП 34.23 сѫді мі бже  расѫді пьрѭ моѭ. отъ ѩꙁꙑка не прⷣ҇ѣна отъ лвка не праведъна  лъстіва ꙁбаві мѩ СП 42.1 въскръші бже сѫді пьрѫ твоѭ. помѣні поношеніе твое еже естъ отъ беꙁѹмьнаго вьсь день СП 73.22 ѣко створілъ есі сѫдъ моі. пьрѭ моѭ. сѣдѩ на прѣслѣ (!) сѫдѩі правьдѫ СП 9.5 беꙁ пьрѧ a) ἀναντίρρητος Неоспорим, безспорен да  бес пьрꙙ ѹбо ѹкаꙁан вьскрѣсьно. о н҄емꙿже вꙑ продлъжсте рѣъ С 440.6 b) ἀναντιρρήτως Безспорно, несъмнено то ѹже въста авѣ  бес пьрꙙ. вждъ како  не хотꙙште трѹждаѭтъ сꙙ. о ѹставьн стньнѣѣмъ С 440.10 въꙁдвꙃат пьр҄ѧ ἐμποιέω τὰς φιλονικίας Повдигам спор, кавга ꙗко  вьнѣшьньі хьітрьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хьітрьцемъ. въ потѣпѣ пьр съ ньім въꙁдвжѫште ЗЛ IIа 14 любвъ бꙑт пьрꙗмъ φιλοπραγμονέω Проявявам склонност към разпри; свадлив съм да вьс дѣлесемъ навꙑкнѫтъ. ꙗко не же прѣтрѣбвъ ѹмъ мѣѭтъ. т любв сѫтъ пьрѣмь.  хотꙙтъ стѹдъ мѣт. тѣмь сꙙ танꙑ податъ даръ С 338.2—3 Изч М З СП С ЗЛ Гр φιλονεικία [вар. φιλονικία] ἀντιλογία δίκη пърꙗ Нвб Срв [раз]пра ж прение ср остар ОА ВА АК ЕтМл БТР АР