Старобългарски речник
пꙑтат 
пꙑтат -пꙑтаѭ -пꙑташ несв 1. Изследвам, издирвам усърдно, изучавам аште л кто опасно пꙑта  (!) когождо ꙁвѣштанꙑхъ. многꙑ матъ вдꙑ. велкѫ глѫбнѫ раꙁѹма С 407.30 же бо вꙑше пꙑтанꙗ стъ. т кꙿто хоштетъ о томь пꙑтат нѹдꙙ сꙙ. а не по свꙙтꙑмъ ходꙙ словесемь. то  стьствꙗ С 338.9 пꙑтате псанꙗ. ꙗкоже слꙑшасте. отъ владꙑкꙑ. ꙗко та сѫтъ послѹхѹѭшта о н҄емь. а не решт не вѣсте ѹдесе С 324.13 вѣдꙙ с вьса прѣжде бꙑтꙗ мъ. птаѧ стеса  сръдьца  стеса богъ. вѣдꙑ мꙑсл ловѣьскꙑ. днъ С 305.4 тъ же ома стоꙗше пѹштаѧ с о на вьсꙙ сѫдꙑ сьпасѹ.  обьꙁраѧ коегожꙿде  пꙑтаѧ С 502.26 пꙑтааже (погр. вм. пꙑтааше, Север., с. 566, бел. под линия) кꙑ ꙁвѣтъ сьмꙙтеньꙗ того. ꙗко юньць гнѣва спльнь бꙑвъ  їс хлѣва сковъ. гонтꙿ вьсꙙ на толцѣ С 566.2 2. Искам да узная нещо от някого, питам, разпитвам въшъдъ же анупатъ въ градъ на ѹтрꙗ пожръ бѣсомъ.  повелѣ блаженааго кодрата прѣдъставт мѹ.  пꙑтааше отъ н҄его аште хоштетъ пожрът С 112.28—29 оставвъ стааго кодрата. о блаженѣѣмъ саторннѣ  рѹфнѣ наꙙ пꙑтат. се бо бѣаста мен ю С 113.28—29 окаане. вдш л  пꙑташ ште. же ѹбо можеш творт то твор. тъьѭ скорѣ С 112. 15 прꙁъвавъ же епскꙋпа солѹнъска града менемь ахола. пꙑтааше кѫѭ вѣрѫ дръжтъ С 197.18 вьса юдеа спльн сꙙ благодѣан. тоже нꙑнꙗ пꙑтаѭтъ кто с стъ С 323.26 3. Прич. сег. страд. като прил. пꙑтамꙑ περιεργαζ´ομενος Желан, искан а словеса мже сꙙ кꙑтъ. горꙿко прѣтръгнетъ.  богословьнааго охѹлтъ ꙁакона.  бьшѭ го охѹлтъ.  пꙑтамꙑѧ гонеꙁнетъ свꙙтост С 338.13—14 тъ же рее. к нмъ. ꙙда ꙁдрꙙдно  пꙑтамо се стъ. да бꙑ кто бв ѹгодлъ.  остлъ отъ всеѧ скврънꙑ дшѫ своѭ С 570.21 Изч С Гр ἐτάζω ἐρευνάω ἐξετάζω περιεργάζομαι ἐρεύνῃ δουλεύω πυνϑάνομαι σχολάζω птат Нвб Срв питам ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА