Старобългарски речник
пꙑтань 
пꙑтань -ꙗ ср Изследване, разследване же стомъ ѹмомъ  неꙁълобвомъ срьдьцемъ прходꙙтъ. тѣмꙿ сꙙ благоьста отъкрваатъ раꙁѹмъ. же бо вꙑше пꙑтанꙗ стъ С 338.7—8 ѡ гнѫсьно птано (погр. вм. птан, Север., с. 386, бел. под линия) ѹстрон (!). ѡ стенан  жел҄е. ꙁавстѭ бꙑваѭштꙗ С 386.10 Изч С Гр ἔρευνα пꙑтан птан Нвб Срв [из]питание ОА ВА АК ЕтМл БТР РБЕ