Старобългарски речник
пъвань
пъвань
-ꙗ
ср
1. Надежда, упование
съ мноꙁѣмъ пꙿванмъ на небо вьꙁдеш. насꙑтш сꙙ цѣсарьства
С
384.4
аште бо накажемꙑ то сь мноꙁѣмь нꙑ ѹбо пьванмъ на сѫдшт поставтъ хрстосовѣ
С
382.16
въстанѣта глагол҄ꙙ поката сꙙ. грѣс ваю оставьꙗѭтъ сꙙ. ꙗко ѹставвъша сꙙ въстаста съ пъванмъ
С
211.14
2. Дръзновение, дързост, смелост
глаахѫ съ пъванмъ. дрѹгъ къ дрѹгѹ блюдѣте сꙙ братꙗ. не отъвръꙁѣмъ сꙙ господа нашего їс хса
С
175.10—11
Одързостяване, прекалена самонадеяност.
пьван бо стоѧштѹѹмѹ твортъ паст сꙙ. а отъаан лежꙙштѹѹмѹ не дастъ въстат
С
409. 28
Изч
С
Гр
παρρησία
ϑάρσος
τὸ ϑαρρεῖν
пъван
пьван
пꙿван
Нвб
Срв
[у]пование
книж
ОА
ЕтМл
БТР
АР