Старобългарски речник
пѹстꙑньнъ
пѹстꙑньнъ
-ꙑ
прил
1. Пустинен, който се отнася до пустиня
ѹподобхъ сѩ неѩсꙑті пѹстꙑнѣі (погр. вм. пѹстꙑньнѣі, Север., с. 130, бел. под линия). бъіхъ ѣко нощънъі вранъ на нъірщі
СП
101.7
2.
Като същ.
пѹстꙑньн
м
мн
Отшелници, пустинници
хотꙙ же ходт многовлънънꙑмъ пѫтьмь пѹстꙑн҄ьнꙑхъ
С
547.12
ѫгль пѹстꙑньн
οἱ ἄνϑρακες ἐρημικοί
Вид въглища, получени от храста жълтуга
ьто дастъ сѩ тебѣ ... къ ѩꙁкѹ льстівѹ. стрѣлъї сльнааго їꙁоштренъї. съ горѫштім ѫгльм пѹстꙑннꙑїм
СП
119.4
Изч
СП
С
Гр
ἐρημικός
пѹстꙑннъ
Нвб
пустинен
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР