Старобългарски речник
пѹстꙑньнкъ 
пѹстꙑньнкъ -а м Отшелник, пустинник оца наⷲ҇ прнаⷣ҇го антонѣ. наставьнка пѹстъⷩ҇інкоⷨ А 141а 18 стаго оца наⷲ҇ пѹстъннка онофра А 146b 19 оанъ пѹстꙑньнкъ ᾿Ιωάννης ὁ Νηστευτής Йоан IV Постник, цариградски патриарх [582—595 г.]. Пр. на 2 септември. ( п)амѧ(тъ ст)го оца нашего оанⷶ пѹстнънка Е 23б 6 Изч А Е Гр νηστευτής пѹстнънкъ пѹстъннкъ Нвб пустинник ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР