Старобългарски речник
пѹстꙑн҄ 
пѹстꙑн҄ -ѧ ж 1. Пустиня, пусто място, пустош тѣмъ же сходѧщемъ. наѧтъ съ глт народомъ. о оанѣ. есо вдѣтъ ꙁдете въ пѹстꙑнѭ трьст л вѣтромь колѣблемꙑ М Мт 11.7 З, А.Срв. Лк 7.24 М З гласъ въпѭщааго въ пѹстꙑн. ѹготовте пѫть гнь. правꙑ творте стъѕѧ его М Мк 1.3 З, А, СК, Б.Срв. Мт 3.3 А, СК;Лк 3.4 М, З, А, СК;Йо 1.23 М З А ꙇ ѣкоже мос вьꙁнесе ꙁмѭ въ пѹстꙑн. тако подобаатъ сѧ въꙁнест сꙑнѹ лвскѹмѹ М Йо 3.14 А СК раꙁвръꙁе камень въ пѹстꙑні  напоі ѩ. ѣко въ беꙁводьнѣ мъноѕѣ СП 77.15 по дьн іскѹшенѣ въ пѹстꙑні. їже іскѹсішѩ мѩ оці ваші. їскѹсішѩ мѩ і відѣшѩ дѣла моѣ СП 94.8 беꙁмѣрьно множьство отъ малъ хлѣбъ прѣптѣлъ. въ пѹстꙑн҄ прогꙿналъ словомъ множьство бѣсъ. слово спѹштааше С 473.11  объхождааше пѹстꙑн҄ѫ. събранꙗ рад саморастѫштхъ мелагр. отъ н҄хъже кръмꙙтъ сꙙ же въ пѹстꙑн҄і отъходьнц С 289.10, 12 2. Място, където се води отшелнически живот; пустиня старѣшнамъ же  хрантел҄емъ тоѧ пѹстꙑн҄ꙙ въꙁвѣствъшемъ о ратьнцѣхъ хрант сꙙ. по манастꙑрꙙ велкꙑѧ лаврꙑ С 292.4—5 хотꙙ же ходт многовлънънꙑмъ пѫтьмь пѹстꙑн҄ьнꙑхъ.  бꙑвъ въ ѫтрьн҄ пѹстꙑн҄ стꙑ анна С 547.13 а к томѹ не рстат въ пѹстꙑн҄ѫ. нъ враеват прходꙙштꙙѧ кꙿ н҄емѹ. братѭ  странънꙑѧ. да не штѫште го  не обрѣтаѭште С 549.2 Постница, жилище на пустинник. мⷺца декⷠ҇ д҃ стаго оца нагⷲ҇о прⷣ҇наго пѹстън наставнка боносца савъ А 128b 1—2  н къ комѹ же ньсоже рекъ. де вь пѹстꙑн҄ѫ къ блаженѹѹмѹ антоню.  тлъкнѫвъ двьр.  шедъ же свꙙтꙑ антон. въпраша  ьто хъште (!) С 169.18—19 красьнаꙗ пѹстꙑн҄ѧ τὰ ὡραῖα τῆς ἐρήμου Оазиси раꙁботѣѭтъ красънаа пѹстꙑнѩ. ї радостіѭ хлъмі прѣпоѣшѭтъ сѩ ... ї ѫдольѣ ѹмьножѩтъ пъшеніцѫ въꙁѫвѫтъ ібо вьспоѭтъ СП 64.13 М З А СК Б Н СП СЕ С Гр ἡ ἔρημος ἐρημία ἡ πανέρημος μονή пѹстꙑні пѹстън Нвб пустиня ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА