Старобългарски речник
пѹстъ 
пѹстъ -ꙑ прил 1. Пуст, празен се оставлѣетъ сѧ вамъ домъ вашъ пѹстъ. глѭ бо вамъ не мате вдѣт мене. дондеже реете. блгнъ грѧдꙑ въ імѧ гне М Мт 23.38А Срв. С485.24 Пустинен, ненаселен, безлюден. ѣко ні отъ ісходішть ні отъ ꙁападъ. ні отъ пѹстъ горъ. ѣко бъ сѫді естъ. сего съмѣрітъ. а сего въꙁнесітъ (!) СП 74.7 коль множіцеѭ тебѣ плоть моѣ. вь ꙁемлі пѹстѣ ї непрѣходьнѣ ї беꙁводьнѣ СП 62.2 ѡтдѣте въ пѹстꙑѩ горꙑ. вь дрѣва неплодънаа.  дадте славѫ бѹ СЕ 59b 11 Срв. СЕ59а 23 2. Самотен, изоставен дꙗволъ же вдꙙ себе пѹста по малѹ бꙑваѭшта. побѣжденъ стааго пршьствмъ. отъ н҄его прѣльштенъмъ ждовомъ стрѣлѫ вълож. ꙗкоже раꙁгнѣвт елнꙑ С 537.14 пѹстаꙗ ж ед ἡ ἔρημος Напусната, изоставена [жена] неплод(...) лсѧ не ражд(а) (...)гн  въꙁъп (небо)лѣвъшѣ. ѣко многа ѧда (пꙋстѣ)  пае не(ж)ел мѧщ мѫжа Е 28а 4 пѹсто [пѹсто] мѣсто ἐρημία, ἔρημος τόπος Пусто място, пустиня ꙇ глшѧ емѹ ѹенц. отъ кѫдѣ вьꙁьмемъ на пѹстѣ мѣстѣ хлѣбꙑ. насꙑтт толко народа М Мт 15.33 З А СК ꙇ ютро пробрѣꙁгѹ ѕѣло. въставъ ꙁде сь  де въ пѹсто мѣсто. ꙇ тѹ молтвѫ дѣаше М Мк 1.35 З А СК аште л хоштеш но повел намъ  сътвормъ. нъ не жден насъ тъьѭ гнѣвомъ т въ пѹстаꙗ мѣста С 37.21  тако дошꙙ въ пѹста мѣста.  шъдъше страж тьмньн. поѧшꙙ стаꙗ  ведошꙙ къ кнꙙꙁѹ С 184.25—26 пѹстъ [пѹстꙑ] градъ ῾Ερμούπολις, ἡ ῾Ερμουπολιτῶν πόλις Хермопол — град в Египет, близо до левия бряг на Нил савнъ кто ... пѹста града пръвꙑ блага рода сꙑ. славенъ же менемь крьстꙗнъ сꙑ. належꙙштꙙѧ рад бѣдꙑ. отъшъдъ вънъ гра (!) С 145.9 въ то же врѣмꙙ арꙗнъ кꙿто нарцамъ. старѣшна бѣаше въ пѹстѣѣмъ градѣ нарцамѣѣмъ С 146.8—9 М З А СК Е СП СЕ С Гр ἔρημος ἠρημωμένος ἄγριος пꙋстъ Нвб пуст ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Пуста река МИ ЙЗах,Кюст.кр Пустако МИ Пущиня̀ко МИ Пуста воденица МИ Пущѝняците МИ ЙЗах,Кюст Пусто село МИ Пустомулча МИ АП,ПСС Пустец МИ ВП,ТО