Старобългарски речник
пѹстошьI 
пѹстошь - ж Разпуснатост, необузданост ѣже аꙁъ съвѣдꙑ съгрѣшхъ. любо не съвѣдꙑ. нѫждеѭ любо не нѫждеѭ. съпѧ л бьдѧ. лхоклѧтвꙑ. ꙇ лъжѧ. ꙇ въ помꙑшлень неправедьнѣ. пѹстош ꙇ блѧд СЕ 72а 16—17 Изч СЕ Нвб пустош ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР