Старобългарски речник
пѹстота 
пѹстота -ꙑ ж Опустошение, разрушение, запустение беꙁдѹшнаа двжꙙтъ сꙙ.  дѹшевьн не вѣрѹѭтъ. опона црькъвьнаа раꙁдъра сꙙ. да пѹстота го ꙗвтъ сꙙ С 485.21— 22 Изч С Гр ἐρήμωσις Нвб пустота ОА ВА АК ЕтМл БТР АР