Старобългарски речник
псалътꙑр҄ь 
псалътꙑр҄ь -ꙗ м 1. Псалтир, псалтериум — старинен инструмент с десет струни їсповѣдате сѩ гю въ гослехъ. во псалътꙑрі десѩтьстрѹньнѣ поіте емѹ СП 32.2 пріклонѫ въ прітъѭ ѹхо мое. раꙁгънѫ во пьсалътꙑр гананъе мое СП 48.5 пріїмѣте пъсаломъ ї дадте тѹмьпанъ. пъсалтꙑрь красенъ і съ гѫсльмі СП 80.3 въ десѩтстрѹньнѣ пъсалътърі съ пѣсньѭ въ глѫсехъ. ѣко въꙁвелілъ мѩ есі гі тварьѭ твоеѭ СП 91.4 на врьбі по срѣдѣ еѩ обѣсіхомъ органꙑ нашѧ. сірѣъ псалтꙑръ. ꙇ гѫслі К 7а 33 Образно. въстані славо моѣ. въстані пьсалътꙑръ  гѫслі СП 56.9 Срв. СП107.3 2. Псалтир — книга от Библията [двадесет и втора по ред от Стария завет], която съдържа псалмите и се използва в християнското богослужение ѣкоже слъшмъ браⷮ҇ѣ блаженааго дда вь псал... Р II 3.18 Изч СП К Р От гр ψαλτήριον пьсалътꙑрь пъсалтꙑрь пъсалътърь псалтꙑръ пьсальтꙑръ пьсалътꙑръ Нвб псалтир ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР