Старобългарски речник
прѫгъ 
прѫгъ -а м Скакалец, вид насекомо ѣдь же его бѣ прѫꙁ  медъ дві СК Мт 3.4 Срв.Мк 1.6 СК ї дастъ ересев. плодъ їхъ. ї трѹхъ (!) прѫгомъ СП 77.46 рее  прідѫ проѕ. (вм. прѫѕ, Север., с. 137, бел. под линия) ї гѫсѣніцѩ імъже не бѣ сла СП 104.34 ѣко сѣнъ егда ѹклонітъ сѩ. отъѩсъ сѩ.  сътрѩсъ сѩ ѣко проѕі (вм. прѫѕі, Север., с. 145, бел. под линия) СП 108.23 рьвл҄енꙑ прѫгъ Червен скакалец, паразит по растенията ꙁаьнѫ нꙑнѣ глат. мена гадомъ. прѫгъ. сланѫ. ръвенꙑ прѫгъ. катааросъ СЕ 59а 16 Изч СК СП СЕ Гр ἀκρίς Нвб Ø