Старобългарски речник
прѣщедръ
прѣщедръ
-ꙑ
прил
За Бог — прещедър, който се отличава с голяма щедрост
прѣщедрꙑ бже. ꙇ мꙿногомлостве. отвръꙁаѩ прѣстѫѭ ѫтробѫ
СЕ
92b 2
вѣрꙑ господьн҄ꙙ. прѣдастъ. прѣштедрѹо҄умѹ богѹ
С
208.9
Изч
СЕ
С
Гр
πανοικτίρμων
прѣштедръ
Нвб
прещедър
ОА
ВА
