Старобългарски речник
прѣѹдт сѧ 
прѣѹдт сѧ -прѣѹждѫ сѧ -прѣѹдш сѧ св Учудя се, изумя се, смая се  то ѹвѣдѣвъ еер.  прѣѹдвъ сꙙ рее. по стнѣ  нꙑнꙗ камен свꙙто валꙗтъ сꙙ по ꙁем С 294.29 Изч С Гр ὑπερϑαυμάζω Нвб пречудя се диал НТ