Старобългарски речник
прѣходт 
прѣходт -прѣхождѫ -прѣходш несв 1. Преминавам, прехвърлям се от едно място на друго не прѣходте ꙁ домѹ въ домъ М Лк 10.7 З ꙇ надъ вьсѣм см. междю нам  вам. пропадь велѣ ѹтвръд сѧ. ѣко да хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ не въꙁмагаѭтъ. н же отъ тѫдѫ къ намъ прѣходѧтъ М Лк 16.26 З А СК ꙇ къ слѣпъ. прѣхождааше тварь. емьже сѧ ѹтъкнѣаше. кланѣаше сѧ емѹ К 10а 21—22 Минавам през нещо, ходя по нещо. нестꙑ дхъ ... прѣходтъ скоꙁѣ беꙁдънаа мѣста М Мт 12.43 З Минавам покрай нещо. прѣходѧ съ вꙇдѣ ка слѣпа оⷮ родства А Йо 9.1 2. Прен. Преживявам, преминавам прѣхождаⷶхъ въ неꙁълобѣ сръдьца моего. посрѣдѣ домѹ моего СП 100.2 Прехвръквам, прелитам. гласъ дашѩ облаці їбо стрѣлꙑ твоѩ прѣходѩтъ СП 76.18 3. Прен. Преминавам, свършвам се, достигам до своя край аꙁъ сего жтꙗ не трѣбѹѭ ... прѣходтъ бо  нкол прѣбꙑваатъ С 259.7—8 въ родꙑ родъ прѣбꙑваѭшт (!) мѹ. гоже цѣсарьство не прѣходтъ. нъ прѣбꙑваатъ въ вѣкꙑ С 268.1 4. Прен. Превишавам, надвишавам [силите, възможностите на някого] слꙑшавъ же се агг҄елъ промꙑшлꙗше вь себѣ с. ꙗкоже лѣпо мꙑшлꙗше. двно дѣло прѣходтъ ѹмъ С 248.19  ѹпванї бжї надѣѧ сꙙ. прѣходꙙштмь го слѫ С 552.15 5. Преминавам от едно към друго нещо, от един към друг обект сего рад на въторꙑѩ странꙑ. вꙑшьнхъ веще. прѣходмъ. ѩже твоемѹ подъножью. ьст съподобльше сѧ. ꙁьрѧще бо ꙁемⷧѧ. недвжмꙑ. раꙁѹмѣемъ тѧ дръжѧщааго родъ непрмѣсънꙑ СЕ 1а 10 прсно ꙁеленꙑмъ дѫбмъ веселꙙшта сꙙ. отъ цвѣтовъ къ цвѣтꙑ прѣходꙙшта. отъ плодовъ къ плодꙑ прѣходꙙшта С 429.29, 30 не прѣходт ἀδιάβατός εἰμι Не мога да премина дрѹгꙑѧ же прѣт хотꙙштꙙ въꙁбранꙗахѫ мъ. ꙗкоже не прѣходт моста С 53.8 М З А СК СП СЕ К С Гр διαπεράω διαπορεύομαι παραπορεύομαι διαβαίνω μεταβαίνω ὑπερβαίνω περιάγω παράγω διέρχομαι παρέρχομαι μέτειμι [εἶναι] ἀποπεραίνω Нвб преходя, прехождам ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР Срв Преход МИ ЙЗах,Кюст.кр Преодо МИ ЙЗах,Кюст Сараджов пря(х)од МИ ЙЗ,МИПан