Старобългарски речник
прѣхвальнъ 
прѣхвальнъ -ꙑ прил Достоен за възхвала, славен, преславен не ꙋсѫмнѣвш сѧ пламене.  ꙃвѣре лютї ѹжасѫ сѧ. ѡбраꙁа крстнаго. мл прѣхвалнаѣ ха ба. спст дшѧ нашѧ. про҇к. гла҇с. д҃. двенъ б(ъ) Е 36а 11—12  даръствѹ мъ вдѣн. да прославꙙтъ сто  прѣхвально мꙙ тво С 3.29—30 же прѣхвальн отьц. съдѣствьнкꙑ мѫште стꙑ дѹхъ.  тѣмь дꙑхаѭште. юдескꙑѧ ѹбо подобьнꙑѧ ерес отъвръгошꙙ ꙁобрѣтен С 189.2—3 богоносвꙑ сь отьць богѹ сꙙ на ѹꙙст въдавъ  въꙁградвъ въ томъ градѣ црькъве прѣхвальнѣ богородц.  прснодѣвѣ мар С 279.12 Изч Е С Гр πανεύφημος ἔνδοξος πανύμνητος прѣхвалнъ Нвб Срв прехвален ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР