Старобългарски речник
прѣтꙑкань 
прѣтꙑкань -ꙗ ср 1. Пречка, препятствие трѧсавце ... не тꙑ л сама. ꙇ вꙿсѧ твоѩ. боте сѧ прѣтꙑкане. прѣтꙑкаемꙑхъ вамъ. ꙇ вꙿсѣхъ пострашене лскъ. страшѧщхъ вꙑ. крѧще ꙁбѣгате. ꙇ отъходте СЕ 45b 11 2. Прен. Нападка, подигравка, издевателство гвоꙁдѧ л л дрѣво.  ждовъскаа прѣтꙑканꙗ.  ѹже вономъ лѫштѫ обнажамѫ С 437.24 3. Прен. Изкушение, съблазън блѹдѣте же еда како властъ с ваша. прѣтканю бѫдетъ немощънмъ Е 3а 15—16 браⷮ҇. мрна гонмъ. ѣже въ съꙁдане себѣ. не брашна рад раꙁарѣте дѣла бжѣ въсѣ бо ста. нѫ ꙁло лвкꙋ. прѣтканѣ. ѣдѫщом(ѹ) Е 4а 11 Изч Е СЕ С Гр σκῶμμα πρόσκομμα прѣткан прѣткане Нвб Срв тикане, тикване