Старобългарски речник
прѣтъкнѫт 
прѣтъкнѫт -прѣтъкнѫ -прѣтъкнеш св Препъна, спъна псано бо естъ. ѣко анћмъ свомъ ꙁаповѣстъ о тебѣ съхрант тѧ. ꙇ на рѫкахъ въꙁъмѫтъ тѧ. да не о камень прѣтъкнеш ногꙑ твоеѩ М Лк 4.11 Срв.Мт 4.6 З, А, СК, Б;СП 90.12 Образно. се бо вь беꙁаконь моемь ꙁаѧ. слꙑшахъ гі. ѣко мꙿножꙿство ꙁълъ къ попраетъ мѧ. ꙇже хотѧтъ посрамт. ꙇ прѣдъкнѫт (погр. вм. прѣтъкнѫт, Фърчек, с. 538, бел. под линия) стѫпанѣ моѣ СЕ 85а 12 Изч М З А СК Б СП СЕ Гр προσκόπτω Нвб Срв [на]тъкна ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР РБЕ ДА