Старобългарски речник
прѣтрьпѣт 
прѣтрьпѣт -прѣтрьплѭ -прѣтрьпш св 1. Претърпя, издържа, устоя [на страдание, болка, болест] рее стꙑ нсї. крьстꙗнъ смъ.  повелѣ го бт. стꙑ же нсї прѣтръпѣ о добрѣѣмь сповѣдан хрстосовѣ С 46.28  дрꙿколꙿм ногꙑ хъ прѣбꙑват. дного же мат прлежааше ...  на нь прсно вьꙁраше. въꙁлагаѭшт на нь рѫцѣ  глаголꙿѫшт. до мо сладъко. ште мало прѣтръп да съвръшенъ бѫдеш С 79.30 боже мо хе с. гоже рад болѣꙁнь сѭ прѣтръпѣлъ.  поꙁоръ  нагъ вдмъ смъ. отъ селка народа С 150.20 того рад бо  ѫродвꙑ наретъ ꙗко болъшѫѭ болѣꙁнь прѣтрьпѣшꙙ. а хѹждъшааго рад вьсе погѹбшꙙ С 372.2 2. Прич. мин. деят. като същ. прѣтрьпѣвꙑ м ед прѣтрьпѣвъше м мн ὁ ὑπομείνας, προσκαρτερέω Този, който е издържал [тези, които са издържали] изпитания, лишения ꙇ бѫдете ненавдм вьсѣм. мене моего рад прѣтръпѣвꙑ же до коньца. сь спнъ бѫдетъ М Мт 10.22 З, А. Срв.Мт 24.13 М, З, А, СК;Мк 13.13 М З да пон҄еже прѣстѫпшꙙ ловѣц ꙁаповѣд го.  бѣс такожде прѣстѫпшꙙ.  смъ бꙑвъшїмъ. прѣтръпѣвъшїмъ [!] въ алꙿьбахꙿ  молтвахъ. на длъгꙑ дьꙿн два съкѫташꙙ отъбѣгъшїма бѣсован С 53.23 3. Понеса, приема търпеливо нещо неприятно  не оскѫдѣ отъ пѫті его ліхва  льстъ. ѣко аще л б врагъ поносілъ прѣтръпѣлъ ѹбо бмъ СП 54.13 М З А СК СП С Гр ὑπομένω ὑποφέρω ἐπιμένω ὑφίσταμαι прѣтръпѣт Нвб претърпявам, претърпя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА