Старобългарски речник
прѣтрьпѣт
прѣтрьпѣт
-прѣтрьплѭ
-прѣтрьпш
св
1. Претърпя, издържа, устоя [на страдание, болка, болест]
рее стꙑ нсї. крьстꙗнъ смъ. повелѣ го бт. стꙑ же нсї прѣтръпѣ о добрѣѣмь сповѣдан хрстосовѣ
С
46.28
дрꙿколꙿм ногꙑ хъ прѣбꙑват. дного же мат прлежааше ... на нь прсно вьꙁраше. въꙁлагаѭшт на нь рѫцѣ глаголꙿѫшт. до мо сладъко. ште мало прѣтръп да съвръшенъ бѫдеш
С
79.30
боже мо хе с. гоже рад болѣꙁнь сѭ прѣтръпѣлъ. поꙁоръ нагъ вдмъ смъ. отъ селка народа
С
150.20
того рад бо ѫродвꙑ наретъ ꙗко болъшѫѭ болѣꙁнь прѣтрьпѣшꙙ. а хѹждъшааго рад вьсе погѹбшꙙ
С
372.2
2.
Прич. мин. деят. като същ.
прѣтрьпѣвꙑ
м
ед
прѣтрьпѣвъше
м
мн
ὁ ὑπομείνας, προσκαρτερέω
Този, който е издържал [тези, които са издържали] изпитания, лишения
ꙇ бѫдете ненавдм вьсѣм. мене моего рад прѣтръпѣвꙑ же до коньца. сь спнъ бѫдетъ
М
Мт 10.22
З,
А. Срв.Мт 24.13
М,
З, А, СК;Мк 13.13
М
З
да пон҄еже прѣстѫпшꙙ ловѣц ꙁаповѣд го. бѣс такожде прѣстѫпшꙙ. смъ бꙑвъшїмъ. прѣтръпѣвъшїмъ [!] въ алꙿьбахꙿ молтвахъ. на длъгꙑ дьꙿн два съкѫташꙙ отъбѣгъшїма бѣсован
С
53.23
3. Понеса, приема търпеливо нещо неприятно
не оскѫдѣ отъ пѫті его ліхва льстъ. ѣко аще л б врагъ поносілъ прѣтръпѣлъ ѹбо бмъ
СП
54.13
М
З
А
СК
СП
С
Гр
ὑπομένω
ὑποφέρω
ἐπιμένω
ὑφίσταμαι
прѣтръпѣт
Нвб
претърпявам, претърпя
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА