Старобългарски речник
прѣтрьпѣнь 
прѣтрьпѣнь -ꙗ ср Претърпяване, понасяне с търпение тѣснꙑхъ же тѣхъ вратъ. ꙇ скръбънааго пѫт. се сѫтъ дѣла. алъкане жѧдане. ꙁемелѣгане. кланѣне. малосъпане. съмѣрене. покорене. прѣтръпѣне обдꙑ СЕ 69b 25 Твърдост, непоколебимост. дꙿнае же мѹ гнѣвомъ дѹшѫштѹ. о прѣтръпѣнї мѫенка. рее прведѣте м сѣмо мѫжꙙ жестокꙑ. отъ еіѡпьскꙑѧ странꙑ. съ ме да сѣкѫтꙿ  проꙙѧ.  вьведъ сьвѣтьнкꙑ своѧ рее къ н҄мъ. вдѣсте л прѣтрьпѣн неьствааго оного С 62.7—8, 12—13 Изч СЕ С Гр καρτερία прѣтрьпѣн прѣтръпѣн прѣтръпѣне Нвб Срв претърпяване ОА ВА ЕтМл БТР