Старобългарски речник
прѣтръꙃат
прѣтръꙃат
-прѣтръꙃаѭ
-прѣтръꙃаш
несв
Скъсвам, разкъсвам
ꙁане мъногꙑ кратꙑ пѫтꙑ ѫж желѣꙁнꙑ съвѧ(ꙁа)нѫ сѫщю. прѣтръꙁаахѫ сѧ отъ него. ѫжа желѣꙁна пѫта съкрѹшаахѫ сѧ. ꙇ нктоже его не можааше ѹмѫт
М
Мк 5.4
З
прѣтръꙃат
сѧ
Изч
М
З
Гр
διασπάω
прѣтрьꙁат
прѣтръꙁат
Вж. при
прѣтръгнѫтI
Нвб