Старобългарски речник
прѣтръгнѫтI 
прѣтръгнѫт -прѣтръгнѫ -прѣтръгнеш св 1. Скъсам, разкъсам [образно]  ꙁведе ѩ іс тьмꙑ і сѣні съмрътьнꙑ.  ѫꙁꙑ іхъ прѣтръже СП 106.14 2. Прен. Прекратя, прекъсна како бе сѫмьнѣнꙗ къ мѫеню прстѫпшꙙ. се ѹбо да прѣтръгъше слово на мѫенкꙑ прѣдемъ С 55.18 а словеса мже сꙙ кꙑтъ. горꙿко прѣтръгнетъ С 338.11—12 вьсѣкоѧ трѣбꙑ жрьтва прѣтръже сꙙ. со дѣлма о схъ дръꙁаш беꙁаконьнꙑхъ дѣлесехъ С 418.15—16 прѣтръгнѫт сѧ Изч СП С Гр διαρρήγνυμι ἐπιτέμνω διασπάω λύω Нвб Срв претръгна [се] ВА Дюв