Старобългарски речник
прѣтт
прѣтт
-прѣщѫ
-прѣтш
несв
1. Заповядвам, подканвам, нареждам някому
прѣштааше бо дѹхов нестѹѹмѹ іꙁт отъ лка. отъ мъногъ бо лѣтъ въсхꙑштааше . ꙇ вѧꙁаахѫ ѫж желѣꙁнꙑ. ꙇ пѫтꙑ стрѣгѫште. ꙇ растръѕавъ ѫꙁꙑ. гонмъ бꙑвааше бѣсомъ сквоꙁѣ пѹстꙑнѭ
М
Лк 8.29
З
А
СК
ꙇ прѣштааше мъ глѧ. вдте блюдѣте сѧ отъ кваса фарсѣска. ꙇ отъ кваса родова
М
Мк 8.15
З
морѹ прѣштааше ѹтшааше сꙙ. сльнъ дѣломъ словомъ. сь прокаꙁꙑ съвлѣе ꙗкоже сь рꙁꙑ. сльнъ дѣлꙑ. повелѣвааше вѣтромъ ѹстѫпаахѫ
С
476.13
2. Заплашвам, заканвам се някому
мъше же го обнажшꙙ меꙙ. простеръше на н҄ъ своѧ рѫкꙑ нѹжꙿдаахѫ прнест мѹ мѣн. прѣтꙙште мѹ ѹбт хотꙙште
С
38.23
страшьнꙑм см мѫкам прѣтте. грѣхъ на нꙑ носꙙште. благовѣр
С
88.20
рне рее. тꙑ раꙁльнꙑм мѫкам прѣштааше ѹморт мꙙ. аꙁъ надѣахъ сꙙ ꙗко меемъ отъсѣеш м главѫ
С
254.1
прѣтмо
ср
ед
прѣтмаꙗ
ср
мн
τὸ ἀπειλούμενον, τὰ ἀπειλούμενα
Заплаха; закани за измъчване
тъгда ѹбо с непобѣдм. добл҄ вон хрьстов ... свободьномъ гласомь дрьꙁо мѫжьскꙑ. нкакоже ѹстрашвъше сꙙ о прѣтмꙑхꙿ. вь срѣдѫ вьлѣꙁъше крьстꙗн сам сꙙ нарекошꙙ
С
86.3
ѹстрашаѭ сꙙ оного огн҄ѣ. прѣтмааго вам не боѭ сꙙ. ꙗко клеврѣтъ м стъ ѹмѣтъ говѣт. небрѣгѫштїхъ о кѹмрѣхъ
С
88.7
3. Укорявам, мъмря
ꙇ прѣщаахѫ емѹ мъноѕ да ѹмлътъ. онъ же ꙁлха въпѣше сне давꙑдовъ помлѹ мѧ
М
Мк 10.48
Срв.Лк
18.39
М,
З, А;Мт 20.31
СК
можааше бо с хрꙁма продана бꙑт. вѧште тр сотъ пѣнѧѕъ. ꙇ дат сѧ нштмъ прѣштаахѫ е
М
Мк 14.5
З
отъвѣштавъ же дрѹгꙑ прѣштааше емѹ глѧ. н л тꙑ бош сѧ ба. ѣко въ томьжде осѫжден ес
М
Лк 23.40
З
А
СК
і не обнѹѩ сѧ слово глаголааше. і премъ і петръ наѧтъ прѣтт емѹ
М
Мк 8.32
З
4. Тъгувам, натъжавам се
ꙇс же пакꙑ прѣтѧ вь себѣ прде къ гробѹ. бѣ же пешть каменъ належааше на не
М
Йо 11.38
З
А
СК
5. Забранявам, запрещавам
ꙇ мъного прѣштааше мъ. да не авѣ творѧтъ его
М
Мк 3.12
З
М
З
А
СК
С
Гр
παραγγέλλω
διαστέλλω
ἐπιτιμάω
ἀπειλέω
ἐπανατείνομαι
ἐμβριμάομαι
ἐντυγχάνω
ἀπειλή
Нвб
претя
диал
НГер
Срв
[за]претя, [за]прещавам