Старобългарски речник
прѣтрат 
прѣтрат -прѣтраѭ -прѣтраш несв плоѭ прѣтрат συμπρίζω Измъчвам, подлагам някого на мъчение, като го претривам, стържа с пила л пото не сьвѣштаваасте сꙙ на манасѭ гда саѭ плоѭ прѣтрааше. гда сꙑнъ м вѣта не сътворсте на їрода С 397.1 Изч С Нвб Срв претривам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР