Старобългарски речник
прѣтещ 
прѣтещ -прѣтекѫ -прѣтееш св Претичам, обиколя, прекося тичешком ꙇ прѣтѣшѧ въсѫ странѫ тѫ. ꙇ наѧсѧ прност на одрѣхъ болѧщѧѩ. ꙇдеже слꙑшаахѫ  ѣко тѹ естъ М Мк 6.55 З ꙁаклнаѭ тѧ бгомь вꙿседръжтелемь ... ѹбо сѧ бѣж ... вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ. ꙇ скврънънꙑ ... ѣко се мѫжескъ полъ. ꙇл женескъ. л гадомь. л пꙿтцеѭ. л нощѭ глѧ. л глѹхо страшѧ. ꙇ прѣтекꙑ. л въ лѹцѣ съвѣщаваѩ. л въ внѣ пемѣ мноꙁѣ. л въ ѩꙁ. л въ болѣꙁн СЕ 54а 9 Премина, отмина. ꙿто ѹбо сътвор сꙙ дьнесь. да не просто бо насъ прѣтекѫтъ. дьн сего ѹдеса С 431.16 Изч М З СЕ С Гр περιτρέχω παρατρέχω ἐπιδρομή Нвб Срв претека ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР ДА