Старобългарски речник
прѣтворт сѧ
прѣтворт сѧ
-прѣтворѭ сѧ
-прѣтворш сѧ
св
Превърна се, преобразя се в нещо, стана нещо
рѣкꙑ же прісно текѫштꙙ сташꙙ помръꙁъшꙙ. мꙙкъко же стъство водьно. камен подражво прѣтвор сꙙ
С
90.11
Изч
С
Гр
μεταποιέομαι
Вж. при
прѣтворт
Нвб