Старобългарски речник
прѣсѫт 
прѣсѫт -прѣсѫѫ -прѣсѫш св Пресуша; направя нещо да пресекне, да престане да тече [образно] тꙑ влко ра нꙑнѣ. прѣсѫт ꙇстоьнкъ кръв сеѩ. ꙇ побѣд вꙿсѭ слѫ болѣꙁньнѫѭ. ꙇ дажд рабѹ твоемѹ съдраве. волеѭ  благодѣтѭ. оца твоего нбсънааго. прославльшааго тѧ СЕ 29b 2 стое кръвь ѣꙁвоѭ ꙁдребръ свохъ. хе бже нашъ. прѣсѫлъ ес. вꙿсѧ ꙇстоьнкꙑ непрѣꙁннꙑ. ꙇ недѫжьнꙑѩ. ꙇ побѣдлъ ес. вꙿсѭ слѫ вражѭ СЕ 29а 21—22 тꙑ влко гі ... ждені трѧсавцѭ сѭ ... вꙿсѣхъ пѫте въходънꙑхъ. ꙁатвор е. вꙿсѧ пѫт въходънꙑѩ. прѣсѫ е ꙇстоьнкъ. отъ негоже сходтъ СЕ 45а 9—10 Изч СЕ Нвб Срв пресекна ’спра да тека’ ОА ВА НТ НГер БТР ДА