Старобългарски речник
прѣсѧꙃат 
прѣсѧꙃат -прѣсѧжѫ -прѣсѧжеш несв сег деят прил прѣсѧжѫщ ж дв Улавящи, прехващащи касаѭшт бо сꙙ рѫцѣ стааго отъбѣгааше дхъ въ нъ ѹдъ.  пакꙑ отътѫдѣ прѣсꙙжѫштама рѫкама стааго. аб въ дрѹгꙑ ѹдъ прѣстѫпааше С 567.16—17 Изч С прѣсꙙꙃат Нвб Срв пресегна, пресягам ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА