Старобългарски речник
прѣсѣщ 
прѣсѣщ -прѣсѣкѫ -прѣсѣеш св 1. Разсека, разчупя гда хотѣаше погребенꙑ отъврѣшт дръжмꙑѧ многодьньнꙑѧ ꙁалогꙑ. гда хотѣаше вььтенꙑ сь мрьтвьц. прѣсѣшт гробьнꙑѧ пеат С 472.27 2. Пресека, премина пргвоꙁдшꙙ ноꙁѣ го. прѣсѣкъш вльнꙑ морьскꙑѧ. повѣсшꙙ жꙁнь на дрѣвѣ. острѹшꙙ же не ѹбш С 477.10 на полꙑ прѣсѣщ διχοτομέω Разсека на две непотрѣбьнѹѹмѹ рабѹ вон сте. же отъшъдъшѹ влдцѣ. бтъ клеврѣтꙑ своѧ.  ѹбватъ. гоже господнъ пршедъ на полꙑ прѣсѣетъ С 107.29 Изч С прѣсѣшт Нвб пресека ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Пресеките МИ ЙЗ,МИПир Пресяката МИ ЙЗ,МИПан Пресеченица МИ ЙЗах,Кюст.кр