Старобългарски речник
прѣстѫпьнкъ 
прѣстѫпьнкъ -а м Престъпник, нарушител прѣстѫпьнкꙑ непъштевахъ вьсѩ грѣшьнъїѩ ꙁемлї. сего рад вьꙁлюбхъ съвѣдѣнѣ т҄воѣ СП 118.119 Отстъпник; този, който се отказва от вярата си. не бо стъ цѣсаремъ того нарешт. довьлѣтъ бо мѹ беꙁаконнкомъ  прѣстѫпьнкомъ ꙁъват . ꙁан҄е ꙁаповѣд божѧ прѣстѫпвъшѹ мѹ кѹмромъ жрьт ... прѣстѫп сво санъ С 214.4— 5 Изч СП С Гр [ὁ] παραβαίνων παραβάτης Нвб престъпник ОА ВА АК ЕтМл БТР АР ДА