Старобългарски речник
прѣстѫпоклѧть 
прѣстѫпоклѧть -ꙗ ср Клетвопрестъпничество, клетвонарушение съгрѣшхъ ... въпадаѭ ... вь клеветꙑ. въ съвадꙑ. въ плѧсанѣ. въ гр ꙁълꙑ. въ сварꙑ. въ прѣстѫпоклѧтѣ. въ ародѣанѣ. въ враженѣ. въ сѫмьнѣнѣ сърѧщѧ СЕ 68а 26 Изч СЕ прѣстѫпоклѧте Нвб Срв клетвопрестъпие остар клетвопрестъпанье остар ВА