Старобългарски речник
прѣстѫпл҄ень 
прѣстѫпл҄ень -ꙗ ср Престъпване; нарушаване на заповед, закон, обичай ѕꙇ о прѣстѫплен ꙁаповѣд бжѩ М Мк 43b 10 ветъхѫѭ скврънѫ нашѭ. еѭ же ес нꙑ прѣстѫпленемъ оскврънлъ. ꙇ ꙁатворене грѣхѹ сътворъшемъ СЕ 52b 25 ѧдо. нꙑнѣ обновт сѧ хощеш. естънꙑмь покаанемь. ꙇ вьꙁскат пръвааго отества. ꙇ сновьствѣ его прмѣст сѧ. егоже остѫплъ бѣ прѣстѫпленемь СЕ 66b 9  прѣстѫпьнмъ ѹсъхнѫ. то пакꙑ глнънꙑмъ брьнмъ грьньаремъ сътворенѣ бꙑт С 396. 19 не вѣдꙑ ꙗко то дрѣво.  прьво дрѣвесе прѣстѫпьнье раꙁаратъ.  жꙁнь ловѣкомъ датъ С 402.9 М Е СЕ С Гр παράβασις прѣстѫплене прѣстѫпьнье прѣстѫпьн Нвб престъпление ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР