Старобългарски речник
прѣстѫпат 
прѣстѫпат -прѣстѫпаѭ -прѣстѫпаш несв 1. Преминавам, прехвърлям се от едно място на друго огн҄ь бо  къ вьжагаѭштѹѹмѹ прѣстѫпатъ.  весь стъ ѹ мѫштааго С 95.4 касаѭшт бо сѧ рѫцѣ стааго отъбѣгааше дхъ въ нъ ѹдъ.  пакꙑ отътѫдѣ прѣсꙙжѫштама рѫкама стааго. аб въ дрѹгꙑ ѹдъ прѣстѫпааше С 567.17 2. Престъпвам, нарушавам [ред, заповед, правило] прѣстѫпаѭште слово бже. прѣдаанемь вашмъ еже прѣдасте. ꙇ подобъна такова мънога творте М Мк 7.13 З по ъто ѹенц тво прѣстѫпаѭтъ прѣдаанѣ старецъ. не омꙑваѭтъ бо рѫкъ свохъ егда хлѣбъ ѣдѧтъ М Мт 15.2 З онъ же отъвѣштавъ рее мъ. по ъто вꙑ прѣстѫпаете ꙁаповѣдъ бжѭ. ꙁа прѣдане ваше М Мт 15.3 З прѣстѫпат ꙁаконъ παρανομέω, ὑπερβαίνω τὸν νόμον Нарушавам, престъпвам закона рѣхъ ꙁаконопрѣстѫпьнкомъ. не прѣстѫпаіте ꙁакона. і съгрѣшаѭштеімъ не въꙁносіте рога СП 74.5 гръдї ꙁаконъ прѣстѫпахѫ вельм. естъ ꙁакона же твоего не ѹклонхъ сѩ СП 118.51 прѣстѫпа ꙁаконъ даудъ. ꙁаконъ етворо етворцеѭ ѹрее С 360.14 Изч М З СП С Гр μεταβαίνω ἀκυρόω παραβαίνω Нвб Срв престъпям диал