Старобългарски речник
прѣстоꙗт 
прѣстоꙗт -прѣстоѭ -прѣстош несв 1. Присъствам, стоя пред някого ꙇ отъвѣштавъ анћлъ. рее емѹ. аꙁъ есмъ гаврлъ прѣстоѩ прѣдъ бмъ. ꙇ посъланъ есмъ глт (къ) тебѣ. ꙇ благовѣстт тебѣ М Лк 1.19 З А ꙇ нꙑнѣ прѣстоітъ хъ. ꙇ нꙑнѣ прѣстоітъ. ѹкрашеꙇ тогда тѫ трапеꙁѫ тъ ꙇ сьѭ нꙑнѣ красітъ. нѣстъ бо къ творѧі прѣдълежѧштаа. да бѫдѫтъ тѣло ꙇ кръвъ хва К 8а 11—12, 12 2. За мнозина — събираме се, присъстваме заедно някъде прохожденѣ дшъ нашхъ. дажд свободънаа. ꙇ нꙑ прѣстоѩщѧѩ блгв. коньнѫ. благѫ  мрънѫ дажд намъ. ꙇ вꙿсѣмъ людемъ твомъ СЕ 66а 7—8 3. Служа, изпълнявам определени функции ꙇ тръстꙑмь гласомь. отъ серафмъ. поемъ непрѣстанꙿно. емѹже прѣстоѩтъ тꙑсѫщѧ. тꙑсѫщам. ꙇ тъмꙑ тъмам. стꙑхъ аћлъ свѣтъ. вонъства СЕ 93а 23 нꙁъ ловѣкъ. мрътвъ  нагъ вдмъ стъ. мѹже прѣстоѧтъ херовмъ съ говѣнїмъ. сего їѡсфъ  нкодмъ погрбата бе сѫмꙿнѣнꙗ С 458.24 съ любьвѭ прсно свомѹ г. вънѫ прѣстоꙗт богов. полѹв етер орѫжьнц. такожде  копнц. скор господьстѣ бран С 463.25 4. Прич. сег. деят. a) Като прил. прѣстоѩ, – a) παρεστώς, οἱ παρόντες Присъстващ, стоящ някъде с рекъшю емѹ. еднъ отъ прѣстоѩштхъ слѹгъ. ѹдар въ лантѫ ꙇса. рекъ. тако л отъвѣштаваеш архереов З Йо 18.22 А СК b) прѣстоѩще м мн οἱ παρεστῶτες, οἱ παρόντες Тези, които присъстват; тези, които са се събрали въведенѹ же бꙑвъшѹ прѣдъ воводѫ. многъ плаъ отъ прѣстоѧштхъ бꙑстъ го рад С 48.2 такожде же  мꙑ въспомꙙнемъ прѣстоѧштїмъ. добрѫ дѣтѣль мѫжь С 83.16 прѣстоꙗт слѹжѧ παρίσταμαι Извършвам богослужебни действия, служа тъ бо наѹвъ сꙙ божмъ словесемь.  поставьнъ бꙑвъ клросѣ дꙗкъ.  носвъ прѣстꙑѧ танꙑ. въ олтар прѣстоꙗлъ слѹжꙙ. прѣстѫп сво санъ пае же не прѣстѫп С 214.10—11 М З А СК СЕ К С Гр παρίσταμαι πάρειμι [ει῏ναι] περίειμι [ει῏ναι] περιίσταμαι ἐξίσταμαι [вар. παρέπομαι] Нвб престоя св ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв Престой м МИ СНМБ