Старобългарски речник
прѣстоꙗнь 
прѣстоꙗнь -ꙗ ср 1. Присъствие, притесняване, натиск ꙇ ꙁъм е ꙁ вьсѣкоѩ напаст дѣволѧ. ꙇ вꙿсѣка прѣстоѣнѣ. протвьна. ꙇ ꙁ вьсѣкоѩ мѫкꙑ. ꙇ вьꙁвед  на дховънꙑ тво жвотъ. ꙇ съхран  въ црствь твоемь СЕ 56а 17 2. Служение, духовно служене ѣко дꙿнесь тѧ ꙁбъра. ꙇ раꙁлѫ тѧ гь отъ мрънааго жтѣ. ѣко на лц емѹ въ прѣстоѣне. мьншьскааго на. въ вонъство аћлскааго обраꙁа. ꙇ жте въ вꙑсотѫ. нбснааго црства СЕ 90b 7 Изч СЕ Гр παράστασις прѣстоѣн прѣстоѣне Нвб престояние остар ВА