Старобългарски речник
прѣстолъ 
прѣстолъ -а м 1. Престол, трон [образно] сь бѫдетъ вел. ꙇ снъ вꙑшънѣаго нареетъ сѧ. ꙇ дастъ емѹ гъ бъ прѣстолъ давда отца его М Лк 1.32 З А СК егда прдетъ снъ лскꙑ въ славѣ свое. ꙇ вьс (ст) анћл съ нмъ. тъгда сѧдетъ на прѣстолѣ славꙑ своеѩ М Мт 25.31 З А СК да прстѫпаемъ ѹбо съ дръꙁновенемъ къ прѣстолѹ благодѣт  да прїмемъ млстъ ї блгодѣтъ обрѧщемъ въ благоврѣменънѫ помощъ Е 9б 19 ѡблакъ ꙇ мракъ окръстъ его. правъда ї сѫдъ справленіе прѣстола его СП 96.2 ꙇ ѣко ба блговшѧ сѧдѧштаго на жрѣбѧте ѣко ꙇ на прѣстолѣ херѹвімьсцѣмь. ѡсана снѹ двъ глѫште. блгнъ грѧдѧꙇ въ ꙇмѧ гне К 1а 37 2. Съдийски стол  аб повелѣ на вꙑсоцѣ мѣстѣ прѣстолъ поставт  сѣдъ на вꙑсоцѣ рее. савнъ ... наріцамꙑмъ кръстꙗннъ ... да прведенъ бѫдетъ къ нашемѹ сѫдлштѹ С 146.27 3. прѣстол мн В християнството — престоли, един от деветте ангелски чина в небесната йерархия аћл і архћл. прѣстол і гдествѣ. властел ꙇ дръжавꙑ ꙇ слꙑ. многораꙁльн херовм. егоже трепѭещѭтъ нбса. ꙁемⷧѣ  море. ꙇ всѣ ѣже сѫтъ въ нхъ СЕ 45b 20 нъ тъмꙑ тъмам  тꙑсѫштꙙ тꙑсѫштам. мꙑ агг҄елъ  арханг҄елъ. власт владꙑьств. господьств слъ  прѣстолъ. шестокрлатьць многоотꙑхъ. небесъскꙑхъ новъ проводꙙштꙙѧ С 463.18 М З А СК Е СП СЕ К С Гр ϑρόνος [вар. κόλπος] ϑρόνοι Нвб престол ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Престола МИ ЙЗ,МИПир Престоло МИ ЙЗах,Кюст