Старобългарски речник
прѣстаꙗт 
прѣстаꙗт -прѣстаѭ -прѣсташ несв 1. Преставам, спирам да правя нещо тѧ въстнѫ сповѣдаѫще. мамъ грѣшн ꙁастѫпнцѫ.  тѧ ѡбрѣтаемъ въ врѣмѧ спсене. тѣмже не прѣста ꙁа нꙑ млѧщ Е 28б 8—9 въшъдъ же свꙙтꙑ вь тьмꙿнцѫ. не прѣстааше ношть  дьнь съ слъꙁам молꙙ бога. прꙁьрѣт на стадо сво С 196.5 Спирам, преставам да се проявявам. елма же ꙗв сꙙ правьдьно сльньце. стѣн҄ь прѣстааше ѹже. сльньцѹ въсходꙙштѹ съкрꙑтъ сꙙ стѣн҄ь. сего дѣлꙿма на то трепеꙁѣ обо бꙑвате пастѣ.  обраꙁънаꙗ  стнънаꙗ С 417.27 Прекратявам. два архерѣаа. ꙇ анна ꙇ каафа. да обѣ пасцѣ. въ кѹпѣ бѫдете ова прѣстаѭшт. а хвъна нанаѭшт К 13b 10 Срв. С450.17 не прѣстаѩ + лична глаголна форма ἀκαταπαύστως Непрестанно, безспирно, непрекъснато пѣсньм  хвалам. благодаренꙗ въꙁдадмъ мѹ.  благословешенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне. не прѣстаѭште въпꙗмъ. благословестꙙштї бо го благословешен сѫтъ. а клънѫшт го проклꙙт С 319.28— 29 2. Разпитвам настоятелно; принуждавам някого да даде отговор на нещо глѭщю же емѹ къ нмъ сце. наѧсѧ кънжънц  фарсѣ. лютѣ ѣко гнѣват сѧ. ꙇ прѣстаат  о мъножашхъ М Лк 11.53 З М З Е К С Гр παύομαι καταπαύομαι διαλείπω ἀποστοματίζω прѣстаат Нвб престаям диал ДА Срв преставам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА