Старобългарски речник
прѣстат 
прѣстат -прѣстанѫ -прѣстанеш св 1. Престана, спра да правя нещо лобъꙁанъѣ мънѣ не дасть. с же отънел въндъ. не прѣста облобꙑꙁаѭшт ногѹ моею М Лк 7.45 З А СК Спра, престана да се проявявам. ꙇ вьлѣꙁъшема ма въ корабь прѣста вѣтръ М Мт 14.32 З А мол҄ѫ т сꙙ маж м срьдьце на длъꙁѣ. да м прѣстанетъ одръжꙙштꙗ мꙙ болѣꙁнь С 516.20 Откажа се, отрека се, отхвърля. хотѧ ѣвіті своѭ сілѫ. і хотѧ сътворіті. да бѫ прѣсталі. отъ ꙁълобꙑ своеѩ. ꙇ да бѫ ѹвѣдѣлі. ѣко невъꙁможънаѣ наінаѭтъ К 5а 14 2. Настана, настъпя ꙿто же глаголахѫ ... ша  не събрал събора ... ꙗрѹ тѹ грѣховьнѣ ꙁълоб прѣсталъ коньцъ С 386.8 3. Пресрещна, спра [някого] цѣсарь ... схождааше на рать. блаженꙑ же прѣставъ  на пѫт прістѫп къ н҄емѹ.  мъ ꙁа ѹꙁдѫ кон҄ѣ го ставьꙗше . глагол҄ꙙ отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ С 192.26 прѣстат отъ есо παύομαι ἀπό τινος, οὐδὲ ἀφίσταμαί τινος, οὐ διαλείπω ἔκ τινος Откажа се от нещо, престана да се отдавам [на гнева, яростта си и под.] прѣстан отъ гнѣва ї остав ѣрость. не ревьнѹї ѣко лѫкавьноват СП 36.8 понеже не прѣста ꙇюда. отъ того стѹда. ні юдѣі отъ того беꙁѹмьѣ. себе прѣдастъ. егда сѧтъ свое сътворіхъ. сілѫ ѣвіхъ. покаꙁахъ ѣко не въꙁможъно нанаѭтъ. хотѣхъ гнѣвъ іхъ ѹтолтꙇ К 5а 23—24 М З А СК СП К С Гр διαλείπω παύομαι ἀπέχομαι κοπάζω ἐλίσσω προσέρχομαι Нвб престана ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА