Старобългарски речник
прѣстарѣт [сѧ] 
прѣстарѣт [сѧ] -прѣстарѣѭ [сѧ] -прѣстарѣш [сѧ] св мин деят прил прѣстарѣвꙑ, прѣстарѣвъ сѧ ὑπερόριος, γεγηρακώς Престарял, който е загубил присъщите си способности или качества владꙑко ... же повелѣт тѣлес поспѣхъ творт дѣтемь. же раꙁдрѣшт неплодьство. прѣстарѣвъшхъ ѹдъ. же прѣстарѣвъшѫ сꙙ трьсть прѣобраꙁт на младъ онъ обраꙁъ ... дѣло твоѧ слꙑ стъ. обꙑамъ съвръшамо С 249.26, 27 Изч С Нвб престарея ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР