Старобългарски речник
прѣставл҄ень 
прѣставл҄ень -ꙗ ср 1. Преход, преобразяване, коренна промяна в измеренията на човешкото съществуване от едно състояние в друго нѣстъ бо гі рабомъ твомъ. съмрът. ꙇсходѧщмъ отъ тѣлесе. ꙇ прходѧщмъ къ тебѣ бже дхомь. ꙇ в҄сѣко плът. нъ прѣставлене. ѡ пеальнꙑхъ. въ радостьнаа СЕ 65b 16  многашд обрꙙштеш вь ветьхꙑхъ кн҄гахъ. сьмрьт ада наремо прѣставьнь же отъсѫдѣ. пон҄еже ѹбо сълаꙁѹ коньна бꙑстъ. вьскрѣшень наста.  ловѣколюбьцꙿ владꙑка ново  странно жт. вь жꙁнь нашѫ вьнеслъ. ѹже бо ꙁа сьмрьть. ѹсьпень  сънъ глагол҄етъ сꙙ. прѣставьнь же отъсѫдꙋ С 487.24—25, 29 За Божии угодници — преставяне, успение. мѣца сеп҇б прѣставлене стааго оана бгословца евћлста А 121b 15 Срв. СК131а 12 Е36б 5 2. Премахване, отстраняване, махане въꙁьмѣте врата кнꙙꙁ ваш. не ꙗко не могѫштѹ пршъдъшѹѹмѹ владꙑцѣ.  вратомъ ꙁатвореномъ гда велтъ въходт. нъ владꙑьскꙑ вамъ ꙗко ѹбогомъ хлапомꙿ. велꙙштѹ вьꙁꙙт сꙙ вѣьнꙑмъ вратомъ.  прѣставьн  съкрѹшен С 465.13 Изч А СК Е СЕ С Гр μετάστασις прѣставен прѣставлен прѣставьн прѣставьнь прѣставлене Нвб преставление остар ВА НТ Срв преставяне НГер