Старобългарски речник
прѣставт 
прѣставт -прѣставлѭ -прѣставш св 1. Пренаглася, преобразя, изменя нечие състояние коренно ꙇцѣл  словомь твомь бесъмрътънꙑмъ. прѣстав  отъ немощ въ мощь. ѡтъ прѣнемаганѣ въ ѹтѣшене СЕ 25а 10—11 тꙑ ꙁемьѭ небесе свѣтлѣшѫ сьтвор. тꙑ вьсе на ѹньшінѫ прѣстав С 506.1 2. Отстраня, махна вьꙁьмѣте врата кнꙙꙁ ваш вьꙁьмѣте врата. не отврьꙁѣте бо нъ отъ самѣхъ основан вьꙁьмѣте ꙗ. скоренте прѣставте. не ꙁатварꙗт сꙙ кꙿтомѹ С 465.7 Прекратя, спра, премахна. бъ сна своего посъла раждаема отъ женꙑ. сѫштѧѩ подъ ꙁакономъ іскѹпітъ. тѣмь хотѧ прѣставіті ꙁаконъ. да не кто реетъ. ѣко сего раді прѣставі . сего раді спраꙁні . ꙁане не може его съвръшіт К 6b 7, 8 нъ да накръммꙑ хъ. ѹбоꙁ бо смъ  ншт словесꙑ. нъ да любьве  ꙁно прѣставмъ С 384.30 3. Дам, определя цената на нещо цѣнѫ прѣставшꙙ крьв цѣнꙑ не мѫштꙙ. ꙿто вьꙁемлеш .л҃. сьребрьнкъ ѡ юдо С 415.11 Изч СЕ К С Гр μεϑίστημι παύω ἀναπαύω καταβάλλω [вар. κατηγορέω] прѣставіт прѣставіті Нвб Срв преставя, преставям ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА