Старобългарски речник
прѣспѣт 
прѣспѣт -прѣспѣѭ -прѣспѣш св 1. Превиша, надмина някого нъ вьсѣ ѹбо добра сѫтъ. ꙇ ꙁѣло дбра. ꙇ творьѧ мѫдрості хѫдожъствіѣ прѣспѣ же сьѭ добротѫ. къ поътеньемь. досажденье поътеньемь створь К 10а 8 2. Прен. Изпъкна, проявя се, отлича се пронꙑрв же ловѣц  ародѣцꙙ. на горьше прѣспѣѭтъ льстꙙште льстьм С 214. 21—22 Изч К С Гр προκόπτω αἰσχύνω τῇ ὑπερβολῇ Нвб Срв пре[у]спея, [у]спея