Старобългарски речник
прѣслѹшань 
прѣслѹшань -ꙗ ср Провинение, непослушание, неподчинение, непокорство  та жена прѣльст адама.  бѣаста оба въ прѣслѹшанї бж бꙑвъша.  їꙁгънана бꙑста с породънꙑѧ пштꙙ С 9.17  раслабѣвъ.  свого прѣслѹшанꙗ насꙑтвъ сꙙ плода.  обрѣтъ толкꙑ благꙑнꙙ въ пештерѣ С 291.15 тво ꙗдро стъ спрьва. въ породѣ о дрѣвѣс прѣслѹшанꙗ. твоꙗ ѫжа сѫтъ грѣховьн съѫꙁ С 400.13 Изч С Гр παρακοή прѣслѹшан Нвб преслушание остар ВА РРОДД