Старобългарски речник
	прѣслѹшань 
	
		прѣслѹшань
		
			-ꙗ
			ср
		
	
	
		Провинение, непослушание, неподчинение, непокорство
		
			 та жена прѣльст адама.  бѣаста оба въ прѣслѹшанї бж бꙑвъша.  їꙁгънана бꙑста с породънꙑѧ пштꙙ
			
				С
				9.17
			
		
		
			 раслабѣвъ.  свого прѣслѹшанꙗ насꙑтвъ сꙙ плода.  обрѣтъ толкꙑ благꙑнꙙ въ пештерѣ
			
				С
				291.15
			
		
		
			тво ꙗдро стъ спрьва. въ породѣ о дрѣвѣс прѣслѹшанꙗ. твоꙗ ѫжа сѫтъ грѣховьн съѫꙁ
			
				С
				400.13
			
		
	
	
		Изч
		
			С
		
	
	
		Гр
		παρακοή
	
	
		прѣслѹшан
	
	
		Нвб
		преслушание
		остар
		
			ВА
		
		
			РРОДД
		
	
	