Старобългарски речник
прѣскръбьнъ
прѣскръбьнъ
-ꙑ
прил
Прискърбен, печален
бога отътѫдѹ молꙗахѫ. ꙁбавьнꙗ просꙙште. прѣскръбьнааго того ѹмл҄енааго обладанꙗ вражꙗ. мрьенꙗ прѣтьмнааго мрака
С
461.17
Изч
С
Гр
πανώδυνος
Нвб
Срв
прискърбен
ОА
ВА
ЕтМл
