Старобългарски речник
прѣскврьньнъ 
прѣскврьньнъ -ꙑ прил Скверен, безчестен, много долен въ сьгрѣшень попѹштенъ бꙑстъ въпаст.  въ сьгрѣшень вьсѣхъ горше. прѣскврьнънꙑ бо врагъ родѹ лскѹ. же прсно добрѣ жвѫштмъ о боꙁѣ. своѭ ꙁавстѭ бѣсꙙ сꙙ насл҄ѣтъ. вьлѣꙁъ въ отроковцѫ богата нѣкого дьштерь. наꙙ вьпт  стааго мѫжа менемь прꙁꙑват С 519.16 лѣпо же бѣаше ... анг҄ельско се жт жвѫштмъ ... нескѹсномь  ненаслꙗмомъ бꙑт. отъ ꙁълокъꙁньнꙑхъ сѣт прѣскврьньнааго врага бжмъ рабомъ С 520.22—23 Изч С Гр παμμίαρος прѣскврьнънъ Нвб Срв прескверен остар РРОДД