Старобългарски речник
прѣсвѧтъ 
прѣсвѧтъ -ꙑ прил Пресвят, който е носител на висша святост, съвършенство; всесвят [за Господ Бог, Света Троица, св. Богородица, а също и за тялото, кръста, евангелието Христови] блгвенъ ес. съ прѣстꙑмъ. ꙇ благꙑмь. ꙇ жвотворѧщмь дхо СЕ 18b 23 Срв. СЕ56а 5 С471.10 СЕ58а 7 СЕ81b 9 прославтъ сѧ прѣстое мѧ твое. оца  сна  ста СЕ 21а 10—11 Срв. СЕ27а 14 СЕ28b 8 СЕ30b 17 СЕ43а 23 СЕ6а 5—6 СЕ51b 24 СЕ43b 9 СЕ101b 5—6 ꙇспѹще прѣстꙑ дхъ тво. на распѧть прѣстомь твоемь СЕ 30а 7, 8 Срв. СЕ38b 16—17 дажд емѹ слꙑшат. прѣстое евћле СЕ 32а 10 прѣстѫѭ стѫѭ прѣславънѫѭ. блгвенѫѭ владꙑцѭ СЕ 61а 25 Срв. СЕ63а 11 СЕ98b 15 СЕ9b 19 ССIIIb 7; В 2 еже сѧ прѣстаа троца реетъ. оць  снъ і стꙑ дхъ. тр състав съльно въ едномь бжьствѣ СЕ 67а 12 въ манастꙑр ьстьньⷯ црькъв. прѣстꙑѧ богородцꙙ  прснодѣвꙑ марѧ С 288.11 повелѣ платъ въдат мѹ прѣсвꙙтое тѣло їсѹсово С 455.28 Срв. СЕ31а 13—14 Праведен, свят, пресвят. тъгда же тѣмъ прѣстꙑмъ мѫжемъ хсов вѣровавъш. належꙙштааго рад страха отъ множьства елнъ. погребошꙙ ноштѭ сто го тѣло. вьнѣ стѣнъ на ꙁападъ града С 538.1 Преславен, много прославен.  въ стѫѭ одеждѭ ... о немьже намъ дховънꙑхъ твохъ. даровъ съвръшене. въ славѫ прѣстѣ (!) дръжавѣ СЕ 100а 19—20 А СЕ СС С Р В Гр πανάγιος ὑπεράγιος πολυύμνητος прѣсвꙙтъ Нвб пресвет, пресвят, пресвети църк остар ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Пресвета МИ ЙЗах,Кюст.кр Пресвета неделя МИ ЙЗ,МИПан