Старобългарски речник
прѣрѣкат 
прѣрѣкат -прѣрѣкаѭ -прѣрѣкаш несв 1. Противореча, възразявам ꙇ поемъ і петръ наѧтъ прѣрѣкат емѹ глѧ М Мт 16.22 Оплаквамсе, недоволствам. ꙗкоже агнꙙ прѣдъ стргѫштїмъ го беꙁъ гласа. не протвꙙ сꙙ. не прѣрѣкаѧ. хѹлмъ не въꙁъхѹлꙗаше С 481.8 2. Разисквам, обсъждам, анализирам каꙗ сѫтъ словеса с. ꙗже прѣрѣкаета къ себѣ ходꙙшта С 474.24—25 Срв. С474.27 С475.1 бѫдѫ  аꙁъ обьштьнкъ вашмъ словесемъ. мꙿже прѣрѣката С 474.30 Изч М С Гр ἐπιτιμάω ἀντιλέγω Нвб Срв пререка остар ВА