Старобългарски речник
прѣроьнъ
прѣроьнъ
-ꙑ
прил
ꙁнамень прѣроьно
σημεῖον ἀντιλεγόμενον
Повод за пререкания, предмет на противоречия
се лежтъ съ на падене на въстане мъногомъ въ л. ꙇ въ ꙁнамене прѣроъно
М
Лк 2.34
Изч
М
З
А
СК
прѣронъ
прѣроънъ
Нвб
Срв
[на]рочен
