Старобългарски речник
прѣрещ 
прѣрещ -прѣрекѫ -прѣрееш св Възразя, направя възражение; вляза в спор, препирня, пререкание не прѣреетъ. н въꙁъпетъ. не ѹслꙑштъ нктоже на расп(ѫ)тхъ гласа его М Мт 12.19 Изч М З А СК Гр ἐρίζω Нвб Срв пререка остар ВА