Старобългарски речник
прѣпьрѣнь
прѣпьрѣнь
-ꙗ
ср
довольнъ на прѣпьрѣнь
ἱκανὸς πεῖσαι
Способен да убеди, който е в състояние да покаже нещо
акꙑ вьсе ѹправвꙿ о процѣѣмь раꙁлѣнтъ сꙙ. полагаатꙿ сѭ пртѫ довьльнѫ на прѣпьрѣн ꙗко дѣвьство аште вьсе матъ. добра же же отъ млост бꙑваатъ. аште стъ праꙁдъно съ блѫднкꙑ жденетъ сꙙ съ бѹм
С
371.19
Изч
С
прѣпьрѣн
Нвб
Срв
препиране
ОА
НГер
ЕтМл
АР
препирня
ж
ОА
АК
НТ
ЕтМл
БТР
АР